Една трета от българите никога не са пазарували онлайн

Българите, които никога не са пазарували по интернет, са 35,7%, показват резултатите от проведеното през тази година изследване на Националния статистически институт за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

В анкетите, направени в 4 220 домакинства с 9 164 лица в тях на възраст от 16 до 74 години, като основните причини те изтъкват предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31,4%); липса на знания и умения (5,4%); опасения относно връщане на стоките и възможностите за рекламация – 4,3%.

Електронна търговия

Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за лични цели, е 21,7%. Най-активни са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40,4%, докато само 2,1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22,7 и 20,6%.

През интернет най-много са поръчвани: дрехи и спортни стоки – 76,4%; стоки за дома – 35,3%; хотелски резервации и туристически пакети – 20,7%; храни, напитки и стоки за ежедневна употреба – 16,9%.

Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували стоки и услуги от търговци от България (88,1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави-членки на ЕС (41,8%) или от други държави – 19,1%.

Взаимодействие с публични институции

Само 25,4% от анкетираните българи са използвали през последните 12 месеца глобалната мрежа за връзка с органите на държавната и местната власт, отчита НСИ.

Според статистиката 19,8% от анкетираните са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция; 12,5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.; 10,2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26,4 и 24,5%.

От резултатите от направеното през тази година изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) показват, че 75,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като за десетгодишен период е отбелязан ръст от 42 процентни пункта. За достъп до интернет те използват мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64%) и фиксирана кабелна връзка – 57,8%.

С най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77,8%), а с най-нисък е Северозападният район – 70,8%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90,5% от тях имат достъп до интернет при 69,9% за домакинствата без деца.

В НСИ отчитат, че 24,8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50,3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), 41,9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24,3% разходите за достъп са твърде високи.

Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет по статистически райони и видове домакинства през 2019 година

Използване на интернет

През тази година 66,8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53,9% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91,7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години – 90,3%.

Една четвърт от лицата (24,5%) никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет извън дома или работното място e мобилният телефон (вкл. смартфон), който се използва от 63,2% от лицата.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57,5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52,9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).

Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси – 3,5% от мключените в изследването на НСИ.

Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31,9 и 27,6%, докато жените са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето – 37,8% при 22,7% за мъжете.

Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като потребители на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от жените. В сравнение с 2014 г. най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години – 13,5 процентни пункта.

Интернет сигурност

Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред предизвикателства, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от изследването показват, че българите, които са използвали интернет през последните 12 месеца: 11,3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. Фишинг); 5,6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон); 3,1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. Фарминг); 2% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.

Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10,7%), като в сравнение с 2015 г. относителният им дял е намалял два пъти.

Всеки четвърти анкетиран българин (26,2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в складово пространство в интернет с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация.